Човешката система има три основни компонента: биологичен, технологичен и институционален.

Биологичният компонент е вид интерфейс, чрез който човешката система комуникира с околната среда. Сетивата на отделните хора и техните мисловни процеси служат за обработка на входните сигнали, идващи от околната среда. От друга страна, активността на същите тези човешки индивиди представлява канал, чрез който човешката система предава информация обратно към околната среда.

Технологичният компонент е енергиен център, който съхранява и трансформира енергията на системата извън биологичния компонент. Една част от натрупаната енергия обслужва функциите на биологичен компонент като интерфейс към околната среда, а други части се съхраняват за използване в бъдещи периоди.

Институционалният компонент регулира и координира работата на биологичния и технологичния компоненти. Кога и какви сигнали да се обменя с околната среда и какви части от концентрирана енергия да се ползват в даден момент, се регулира от институционалния компонент.

За да разберем преходът към новото състояние на човешката система, трябва да имаме разбиране за кризите във функционирането на тези три компонента – какво ги поражда, как се развиват и до какво могат да доведат. Какви са системните кризи на човечеството днес?

Биологичният компонент е нараснал толкова много (6 милиарда души), че поставя способността на технологичния компонент да доставя необходимата за системата енергия до нейните лимити, характерни за днешната епоха. От друга страна, институционалният компонент, чрез лавинообразно раздуване на инструкциите за работата на другите два компонента, се задъхва в неефективно бюрократично управление. Огромна част от елементите на биологичния компонент се въртят на празен ход: повечето от хората изпълняват само своите биологични функции, но не и своите човешки системни функции.

Технологичният компонент продължава успешно да концентрира необходимата енергия, но го прави така, че по-голямата част от тази енергия отива за покриване на своите собствени енергийни загуби в пренос и разпределение на енергия, което намалява разполагаемата енергия за нуждите на другите два компонента на системата. Всеки опит да се увеличи наличната за системни нужди мощност означава по-големи загуби, което естествено повдига въпроса колко време системата може да продължи да функционира по този начина.

Институционалният компонент представлява йерархичен алгоритъм за обслужване на другите два компонента – технологичния и биологичния. Йерархичната форма се изисква заради особеностите на индустриалния технически компонент и консумацията на енергия от страна на биологичния компонент. Проблемът е, че ръстът на биологичния компонент изисква по-бърз пренос и увеличаване на количества енергия доставяни от технологичния компонент. По такъв начин йерархична форма на институционалния компонент достига границите на своята ефективност, след което започват да се появяват функционални разстройства в неговата работа, а след това те са предават обратно на биологичния и технологичния компоненти в отворена кризисна спирала.

Стигаме до въпроса, какво може да се направи в условията на такава обща системна криза?

Първата група сценарии е свързана с намаляване на елементната база на биологичния компонент. Както можем да видим, много от системните проблеми са, произтичат тъкмо от нарастването на броя на елементите този компонент. Не случайно тези сценарий започва да се генерират под формата на различни мракобеснически алгоритми в институционалния компонент, като например програми за намаляване на плодовитостта, екологични движения от всякакъв вид или просто направо геноцидни програми. Определят ги като мракобеснически, защото това, което те търсят като ефект, е преди всичко да се опрости системата: орязване на взаимодействието с околната среда и нагаждането на цялата система към тази среда. По принцип това е системно поведението на биологичните системи, а не на самата човешка система. В действителност, тези сценарии предлагат да се върнем към същността на животинските популации. Има и друг аспект: възниква въпросът защо имаме системна нужда от 6 милиарда интерфейсни елемента, ако по-голямата част от тяхната работят на празен ход, изпълнявайки чисто биологични функции? Въпреки това, обаче трябва да се има на предвид, че  те работят на празен ход при сегашното състояние на системата, но това не означава, че те не разполагат с необходимия за система потенциал да бъдат ефективни на 100% за самата човешка система. Сам по себе си, всеки от тези шест милиарда хора представлява най-сложната системна конфигурация, създавана някога в познатата ни Вселена и би било пълна глупост от системна гледна точка, да се унищожи тази толкова високо организирана материя (под една или друга форма).

Вторият набор от сценарии е свързан с оптимизиране на институционалния компонент, но в сегашния му йерархична форма. Може би това най-добре се илюстрира със съвременните концепции за устойчиво развитие, или така наречения Трети Път или други подобни социални утопии. Наричам ги  утопии, защото тези рецепти не отчитат системните конфликти между институционалния, технологичния и биологичния компонент, както и проблемите в институционалния компонент в резултат от проблемите на другите два компонента. В действителност, тези идеи ще ни пратят няколко стъпки назад в историята, която (както в играта Не се сърди човече) съвсем естествено ще ни върне отново в същата проблематична ситуация, в която се намираме сега. Разбира се, трябва да се отбележи, че и социалните утопии винаги са по един или друг начин мракобеснически, защото в стремежа си да направят “добро”, те всъщност налагат системни алгоритми, които са неефективни или които отново са насочени към опростяване на цялата система по разрушителен за нея начин.

Трета група сценарии са свързани с оптимизиране на технологичния компонент. Предполага се, че ако един от системните компоненти, в този случай технологичния, може да се развива по-бързо от другите, това би извадило цялата система от нейната криза. За съжаление не се разбира, че всичките три компонента трябва да работят заедно в синхрон и че всеки опит да се наруши синхронизацията е предпоставка за разпад на цялата система. В този смисъл, само развитието на технологичния компонент не може да бъде отговорът на настоящата криза, защото революцията в технологиите сама по себе си само ще увеличи системния дисонанс. Всъщност, цялата система “чувства” заплахата от този вид сценарии и не е случайно медиите се наводниха с всякакви апокалиптични визии за бъдещето, свързани с изпуснати извън контрол технологии от всякакъв вид. По този начин, технологичното развитие се демонизира и служи като бариера за внедряване на нови научни открития. Аз не мисля, че принципно нови технологии могат да  бъдат разработени преди вече да сме развили институционалния компонент, който да овладее управлението на тези нови технологии.

Тук аз ще предложа и мой сценарии за разрешаване на системната кризата на човечеството. Ако анализираме прехода от земеделска към индустриална цивилизация, то ще се види, че и в трите компонента на тогавашния човешката система необходимите нови елементи вече са били налице, и впоследствие те са се слели в една нова цялостна система с нов алгоритъм на институционалния компонент, който да ги управлява. В края на Средновековието, необходимите нови технологични елементи вече са били налице и специфичните форми на организация на биологичния компонент са били в синхрон с тях. В този момент, един от вече съществуващите институционални елементи започна да играе ролята на системен интегратор, който свързва елементите от трите компонента в ново системно цяло. Този системен интегратор е търговския капитал, който свързва производителите, миньорските общности и обеднелите селяните в новата система наречена капитализъм.

Мисля, че нещо подобно на това трябва видим и днес. От една страна, ние имаме огромно количество интерфейсни елементи от биологичен компонент, които са без работа или не изпълняват своите системни функции. От друга страна, в технологичния компонент се развиват по-ефективни комуникационни технологии, които могат да закърпят временно кризата в институционалния компонент и активно търсят нови начини за концентрация на енергия, което от своя страна ще проправи пътя за промени в институционалния компонент (не забравяйте, че неговата организация е йерархична поради исторически сложилия се специфичен начин на концентрация на енергия в технологичния компонент). Възможно е такива методи вече да съществуват, но да са в латентна форма. Прибавете към това, че самият биологичен компонент вече започва да се разглежда не като свещена крава, а като обект за манипулация от страна на институционалния и технологичния компоненти. В същото време, в институционалният компонент вече се развиват нови типове алгоритми за използване на разпределени мрежи вместо обичайните йерархии. Вероятно и тези разпределени мрежи ще бъдат и новият системен интегратор, който ще се свърже в ново състояние елементите на трите компонента в една напълно нова система. Защо и как?

Въпрос на време е някоя от тези спонтанно възникнали мрежови институционални структури за управление на елементите на другите компоненти да ги използва като база за собствената си експанзия. Какво означава това? Съществуващите мрежови организации имат вътрешно присъщо желание да развиват своя интерфейсен компонент – повече членове на общността означава по-ефективно за системата навлизане в нови области на активно развитие. Имайте предвид, че голямото количество елементи на биологичния компонент такасе превръща от недостатък в предимство. Това активно проникване в нови територии ще доведе в крайна сметка до откриването на съществуващи латентни или напълно нови технологии, които в момента  системата като цяло игнорира или те не могат да бъдат използвани. Тези технологии ще бъдат свързани както с концентрация на енергия по нови начини, така и за инженеринг на елементната база на биологичен компонент. Някои от тях могат да увеличат наличната енергия, а други могат да  намалят консумацията на интерфейса. Това ще означава, конкурентно предимство на този нов тип мрежа организации спрямо съществуващите йерархии, които познаваме. Съвсем естествено последните ще бъдат обречени на изчезване.

Кога това може да се види във времето? До десет години, първите мрежови организации, които ще поставят за своя цел разширяване и конкуренция със старите йерархични структури ще започнат да се появяват видимо. Изглежда парадоксално, че може би вече има налични такива структури, но в разрушителния им вид: терористичните мрежи. Въпреки това, след задълбочаването на настоящата световна икономическа криза въпрос на време е някой да се досети, че този тип мрежи могат да бъдат използвани не за унищожаване, а за икономическо оцеляване. Имайте предвид, че тези икономически мрежови структури също могат вече да съществуват, но в момента са подчинени на традиционните йерархични структури. Не забравяйте, че някога търговският капитал също е бил подичнен на царя и неговите васали.

Предполагам, че след десетина години, новите икономически мрежови структури ще се доберат до латентни или нови енергийни технологии, които ще позволят тяхното експлозивно разпространение и по този начин до унищожаване на старите йерархични структури. Последната фаза ще бъде инженеринга на интерфейса на системата и неговата адаптация да бъде най-ефективен в работата си с новите институционални и технологични компоненти. Вероятно около 2050 ще видим края на познатия ни вид на човешкия организъм. Най-вероятно, формата на елементите на биологичния компонент ще се запази за известно време, но ще бъде силно модифицирана: телата ни ще имат устойчивост към изменението на климата, намаляване на консумацията на енергия и интеграция с институционалната компонент чрез вградена в организма технология за свързване на всички хора в реално време. По нататък можем да очакваме, че елементите на този компонент могат да придобият изцяло нова материална форма, най-вероятно като електромагнитни вълни. Но това ще бъде друга история на едно друго човечество.

Йордан Янков

Йордан Янков

Основател и мениджър на проекта

Йордан Янков е докторант в СУ Климент Охридски, катедра Философия. Директор “Изследователски програми” в Институт за публична политика. Работи като консултант при планирането, генерирането и използването на различни видове енергийни източници. Има опит като мениджър на проекти в областта на маркетинга, рекламата, мултимедийни приложения и информационни технологии. Завършил е философия, но не е преследвал академична кариера.  Въпреки това, винаги е поддържал силния си интерес към фундаменталните науки, философията и социалните системи. В продължение на няколко години подпомага д-р Иван Пунчев в неговите усилия за развитие на некласическа диалектическа логика в математическа форма. В резултат на това, той развива собствени идеи в областта на фундаменталната физика и общата теория на системите, изкуствения интелект и методите за социално прогнозиране. Всичко това го вдъхновява да стартира Проектът “Човешкото бъдеще” като постоянно развиваща се платформа за изследване на човешката природа.