Определение за идеология

  • Съществуващи дефиниции и разбирания

Популярното определение за идеологията е „система от взаимосвързани идеи за обществото и ролята на индивидите в него”. Това е крайно общо и съответно неточно определение, тъй като не ни дава разликата между идеология и религия, както и разликата между идеология и наука.  Не ни дава и начина по който се формира всяка конкретна  идеология. За да достигнем до по-точно определение, първо трябва да отговорим на въпроса кой е системообразуващия фактор на идеологиите ?  Най-общо казано това е непосредствения ежедневен опит на хората, в който опит те се сблъскват с обществените явления и се опитват да ги подредят в една обобщена картина.  Ежедневния опит не предполага знание за действителните закономерности, които движат обществения живот, както и не изисква проверка на натрупаното индивидуално знание.

  • Идеология и религия

Липсата на правила за обратна връзка на натрупаното знание с обектите на познанието силно доближава идеологията до религията. И идеологиите и религиите не се нуждаят от  контролирани опити и експерименти за потвърждаване и отхвърляне на основните им постулати.  Те се основават на авторитети. За разлика от идеологията обаче, религията не произтича от непосредствения социален опит на индивидите. Религията винаги е вече изградена абстрактна система от идеи, които са насочени към и обясняват най-общите излизащи отвъд  хоризонта на индивидуалния опит социални явления и отношението на разума към природата. Идеология и религия се допълват в изграждане целостта на съзнанието на всеки конкретен индивид, но една религия може да допълва различни идеологии, както и един тип идеология може да се проявява в различни култури, базиращи се на различни религии.

  • Идеология и наука

Науката, за разлика от идеологията и религията, представлява система от понятия и идеи, които произтичат от формално поставени рамки, които елиминират случайността на ежедневния опит . Науката, както и религията, представлява абстрактна система от идеи за обществото и отношението му към природата, но тя винаги изисква проверимост на знанията.

  • Идеология и ежедневно съзнание

С казаното тук може да се обобщи, че идеологията представлява формата на ежедневното съзнание.  Това, че тази форма почива върху авторитети и не изисква проверимост, я правят най-широкия и универсално разпространен тип съзнание. Много важна особеност е, че феномените на религията и актовете на научното познание също се явяват част от ежедневния опит на хората и по един или друг начин спомагат и реализират възникването на дадена конкретна идеология. Например, религиозната догма на официалната църква търпи значителни промени и интерпретации в ежедневния бит и неминуемо се пречупва през други културни феномени, характерни за общественото битие на индивидите.  Фактите на науката също не са дадени непосредствено в ежедневието и тяхната пълнота и интерпретация могат да пораждат идеологии.  Непълното и частично научно знание може да формира нови или да подкрепи стари идеологични представи. Например, социалната интерпретация на историческия материализъм на Маркс е идеология, която има малко общо с науката  исторически материализъм.

Фактори за формиране на идеологични представи

С какво се сблъскват хората в своя ежедневен опит и какво формира тяхната идеология?

На първо място това са локалните културни структури, които определят живота на индивида. Те представляват мрежа от традиционно установени отношения и правила за поведение, които регулират ролята на всеки член на общността.  Макар да съществува огромно разнообразие във формата на тези локални културни структури, важни техни типови  характеристики са не еднородност на социалните роли и произтичащата от това йерархичност в съгласуването им. Ето защо идеологиите винаги  отразяват противоречивостта и сблъсъка на социалните роли, които изпълняват индивидите.

Влияние оказват и глобалните социални отношения, в които влизат помежду си местните културни общности. Отделните общности обикновено са в конкуренция помежду си за някакви ограничени ресурси за развитие, следователно важна част от идеологиите са идеите свързани с тази противпоставеност и борба.

Не по-малко важен е непосредствения опит в общуването с околната среда и динамиката на екологичните промени. Те обуславят до голяма степен рамките глобалните социални отношения и особеностите на локалните културни структури.

И културните структури, и глобалните социални отношения, и екологичното възприятие обаче се определят от начина на възпроизводство на общността.  Това е динамиката и технологията, по която общността обменя вещества и енергия със своята среда и с другите общности.

Последният фактор от който се формират идеологиите е степента на развитието на науката и проникването на научното знание в ежедневния бит на хората. Науката е диаметралната противоположност на идеологията и стадия на зрелостта на науката определя доколко идеологиите определят социалното поведение на членовете на общността.

Доминиращи идеологии и визии за бъдещето

Промените през последното десетилетие на 20 век и началото на 21 век са изразяват в определена динамика на факторите, отговорни за формирането на идеологиите. Създаването на световна икономическа система, развитието на комуникациите, индустриализацията и включването в международното движение на стоки и услуги на значителни регионални общности доведе до съществени модификации на локалните културни структури. Техният йерархичен характер все повече отстъпва на дифузни социални мрежи, които повече отговарят на хомогенизирането на социалните роли в обществото.  В същото време обаче е изразен и ясния стремеж на старите социални структури да запазват своето хомеостатично състояние и да се противопоставят на тенденциите за ерозия на вертикалната социална стратификация.

Подобни противоположни тенденции се наблюдават и в динамиката на глобалните социални структури. От една страна взаимосвързаността на общностите намалява конкуренцията за ресурси между тях, но от друга страна функционирането и поддръжката на вече изградените канали за дистрибуция на същите тези ресурси е повод за запазване на конкурентните нагласи и свързаните с тях идеологии.

Динамиката на локалните културни структури и глобалните социални структури резултират в някои антагонистични идеологии, които днес ясно се различават. Глобализмът е идеологична нагласа, която отговаря на процесите на унификация на културните структури, ерозирането на старите  земеделски общества и разпространението на индустриалния капиталистически начин на производство, развиването на комуникациите, мобилността на трудовите ресурси и формирането на световни пазари.  Глобализмът в една или друга форма е идеология на много странни от гледна точка на идеологическата картина на вчерашния ден социални групи. Това са транснационалните корпорации, високообразованите професионалисти свързани със съвременните технологии, вече значителното количество малки посредници в международния икономически и културен обмен. Характерно за глобализма е неговия технологичен оптимизъм, вярата във всесилието на пазарните регулатори, които се приемат за вечни и универсални, подценяването на противоречията, които произтичат от глобализацията. Това резултира във футурологични спекулации, в центъра на които е баланса на силите между днешните глобални центрове на човешката цивилизация.  Кога и как точно Китай или Индия ще се изравнят със Запада, какво и доколко пречи на победата на капитализма и свързаните с него политически форми на управление са основна тема на много от идеологически мотивирани футурологични концепции, изразяващи глобализма като идеология.

Антиглобализмът е идеология, която изразява негативното отношение на онези хора, които по един или друг начин се чувстват застрашени от глобалните промени в културните и социални структури. И тук можем да открием странно съчетание на социални групи. Това са: националните политически бюрокрации, които губят властови ресурси; международни организации, които съществуват благодарение на договорености и ресурси, предоставяни от националните политически елити; значителна част от трудовите хора, свързани с традиционни или локални производства. Трудно могат да се идентифицират определени футурологични модели като антиглобалистични. По-скоро като такива могат да се определят вижданията за бъдещето на управленските елити и на малки и на големи  държави. Например, всички те залагат съществуването на държавите в техния сегашен вид като константна даденост. Говори се не за бъдещето на света, а за бъдещето на САЩ, Европейски съюз, Русия, Китай и т.н. Антиглобализмът като идеология на масите също не генерира някаква определена картина на бъдещето, но определено доминира страх от бъдещите промени тъй като те се разглеждат като продължение на днешните глобални проблеми.

Вариант на антиглобализма е културният центризъм. Към него могат да бъдат причислени американския хегемонизъм, европейския консерватизъм, ислямския фундаментализъм, руския реваншизъм.  Характерно за културния центризъм е поставянето в центъра оцеляването или развитието на някакъв ограничен национален приоритет и бъдещето на света се разглежда само като обслужваща среда на този приоритет.  На практика всички национални доктрини за развитие са израз на културен центризъм.

Много съществена роля напоследък играят идеологиите свързани с промените в околната среда и отражението им във всички общества. Кризата на ресурсите, демографските проблеми, промените в глобалния климат намират своето идеологическо отражение в идеята за устойчиво развитие. Социалните групи, на които импонира идеята също са разнородни. Устойчивото развитие се разглежда сериозно както от политическите елити, така и от голяма част от обикновените хора. Обедняват ги фактите, свидетелстващи за кризи в продоволствените и екологичните системи.  В много случаи тези факти се основават на научни изследвания. Това прави устойчивото развитие да изглежда не като идеология, а като обективна необходимост и научна социална теория, чрез която да се контролират промените в глобален мащаб. В същото време обаче не се подлагат на научна интерпретация комплексната природа на човешката цивилизация и законите на нейното развитие. Изхожда се от представата, че човешките нужди такива каквито ги познаваме са константни и статични във времето. Дори и по някакъв начин да успеем да ограничим потреблението на ресурси днес, то нямаме абсолютно никакви основания да смятаме, че тези ресурси и по вид и по количество ще бъдат адекватни на обществото утре. От друга страна, не се държи сметка за сложната природа на общественото развитие въобще и в частност на капитализма. Самата идея да бъде ограничен капитализма влиза в противоречие с природата на капитала, която е самонарастваща стойност. По този начин идеята за устойчиво развитие се явява идеология, която търси отговори на проблемите създавани от глобалния капитализъм, но самата тя представлява наивна утопична представа за бъдещето на света. В позитивните визии за това бъдеще човечеството си е останало с днешните ценности представи, природата е останала такава, каквато я познаваме днес и във формата, която е комфортна за съвременния човек. В същото време обаче това идеално състояние се постига чрез един по-мъдър и зрял, но все пак  съвременен капиталистически начин на производство. Може да се каже, че идеята за устойчиво развитие представлява своеобразен капиталистически утопизъм.

Много от противоречията в идеята за устойчиво развитие се критикуват от позициите на екологичния абсолютизъм.  При него капитализмът ясно се идентифицира като източник на съвременните проблеми и се осъзнава несъвместимостта на капитала и околната среда. Отново обаче имаме представи, а не научно познание, за природата на човешката цивилизация, за закономерностите на нейното развитие и за взаимодействието й  с околната среда. Фактите, които наблюдаваме в тази среда се абсолютизират и се изваждат от контекста на процесите в които участват. Полага се като догма, че природата в нейния предчовешки вид е еталон към който трябва да се стремим.  Дори в по-меките си интерпретации екологизма изхожда от представата за днешното състояние на природата като абсолютна ценност, която трябва да се съхрани.

Всички идеологии представляват важен системен инструмент за формиране на очакванията и нагласите към бъдещето. Слабото и незадоволително състояние на обществените науки създава благоприятна среда за идеологизиране на бъдещето по един или друг начин. Това означава, че огромното количество хора, на които им предстои да преживеят очертаващите се мащабни глобални промени, ще бъдат неподготвени за тях и тяхната реакция ще бъде до голяма степен неадекватна. Как и по какъв начин ще се изяви тази неадекватност е невъзможно да се предвиди в момента, но последиците от нея могат бъдат много сериозни.

Йордан Янков

Йордан Янков

Основател и мениджър на проекта

Йордан Янков е докторант в СУ Климент Охридски, катедра Философия. Директор “Изследователски програми” в Институт за публична политика. Работи като консултант при планирането, генерирането и използването на различни видове енергийни източници. Има опит като мениджър на проекти в областта на маркетинга, рекламата, мултимедийни приложения и информационни технологии. Завършил е философия, но не е преследвал академична кариера.  Въпреки това, винаги е поддържал силния си интерес към фундаменталните науки, философията и социалните системи. В продължение на няколко години подпомага д-р Иван Пунчев в неговите усилия за развитие на некласическа диалектическа логика в математическа форма. В резултат на това, той развива собствени идеи в областта на фундаменталната физика и общата теория на системите, изкуствения интелект и методите за социално прогнозиране. Всичко това го вдъхновява да стартира Проектът “Човешкото бъдеще” като постоянно развиваща се платформа за изследване на човешката природа.