Явленията във Вселената могат да бъдат описани като взаимно свързани пространствени точки. Съществуват два основни класа възможни пространствени конфигурации: линейна и сферична.

Линейното пространство съдържа определен брой взаимно свързани точки, като техните координати определят крайността на линейното пространство. Това означава, че всяка точка се различава от останалите, и по този начин те са свързани само с едномерния вектор на времето. За да се придвижите от точка А до точка Б или В, трябва да следвате някаква поредица от моменти, в които “преди” и “след”, се определят от пространствените координати на свързани точки. Има N-брой възможни конфигурации в линейното пространство, но полученият времеви вектор е винаги едномерен, защото само по този начин разликите между точките могат да съществуват като единно пространство, като „това“ пространство.

Сферичното пространство съдържа безкраен брой взаимосвързани точки, които са еднакво близо и далеч една от друга. Всеки ход от всяка точка до всяка точка ще води едновременно до скъсяване на дистанцията между тях и увеличаване на дистанцията между тях. Тази неопределеност означава, че в сферичното пространство няма време-вектор. Всяко действие ще бъде причина за себе си, като по този начин се елиминира разликата между “преди” и “след”. По този начин, времето в сферичното пространство е многомерно, противоположно на това което се разбира като време.

Налице е възможен и трети клас от пространствени конфигурации, „междинно“ или по-точно „гранично“ пространство, с два възможни подвида: “възникващо” линейно пространство, и “възникващо” сферично пространство.

Нека да предположим, че имаме дадено сферично пространство. Ако то взаимодейства с друго пространство, сферично или линейно, това ще доведе до това, че точките по повърхността на сферата ще получат координати, което ще преобразува сферичното пространство в подмножество на линейно пространство.

В противоположност на това, когато броят на свързаните точки в линейно пространство расте до безкрайност, то се превръща в сферично пространство, защото всяко действие ще доведе до безкраен брой отражения между свързаните точки. Координатите им в този случай ще се “размият”.

Има ли в “реалния свят” примери на тези три основни класа пространствени конфигурации?

Тук няма да навлизам в подробности, но някои от най-очевидните примери за сферично пространство са Вселената преди Големия взрив, черните дупки, като и интерпретацията на квантовата механика от Дейвид Бом.

От друга страна, светът на класическата механика е пълен с линейни пространства, които обикновено ние наричаме “обекти” или “неща”.

Най-интересни са междинните, “възникващи” пространства. Ще обърна вниманието към най-известните такива.

Многоклетъчни организми са пример за “възникващо“ сферично пространство. Когато броят на взаимно свързани клетки расте, те образуват сферично пространство, където всяка клетка зависи от всички останали. Въпреки това, тъй като самият организъм взаимодейства с други организми и с други пространства, това сферично пространство колабира обратно към функционалната дискретност на линейно пространство на “живота” на организма.

Съзнанието е още един пример за “възникващо” сферично пространство. Невронните мрежи в мозъците ни могат да се разглеждат като безкрайно сферично пространство на взаимно зависещи невронни клетки. Въпреки това, всеки външен сигнал довежда това сферично пространство обратно до колапс към линейното пространство на нашата “личност”.

Ние можем да разгледаме и човешката общност като прото “възникващо” сферично пространство. Всеки човек влияе на другите хора и в същото време се влияе от тях. Въпреки това, ограниченията на материалния ни живот причиняват съществуващите човешки общности, да имат поведението на линейни пространствени конфигурации. От друга страна, процесът на глобализация на човешките общности ще разкрие сферичната пространствена форма на човечеството, т.нар. „пост-човечество“. Този форма в кръга на футуристите е популярна като “сингулярност”. Ще се спра на този въпрос в друга статия. Тук ще спомена само, че личното безсмъртие ще бъде възможно само тогава, когато всички хора са свързани помежду си, което ще доведе до размиване на линейно пространство на отделните хора, премахвайки едно мерния вектор времето от нашия смъртен живот.

Това тълкуване на Вселената има своите теоретични корени и последици в теорията на Иван Пунчев за абсолютния или съвършен клас, чрез която се преодоляват антиномиите в теорията на множествата на Георг Кантор, както и в трудностите при преодоляването на нарастващата тривиалност при разширяване на понятието за система в Общата теория на системите. Говорейки за последното, искам да кажа, че според моята интерпретация на Вселената само линейните пространства могат да се разглеждат като “системи”. Сферичните пространства не са системи и могат да се разглеждат като квантово състояние на материята, Би трябвало да бъдат анализирани чрез математическия апарат на квантовата механика, доказателството на което ще бъде една от важните теми в Потока „Космос“ на Проекта „Човешкото бъдеще“.

Йордан Янков

Йордан Янков

Основател и мениджър на проекта

Йордан Янков е докторант в СУ Климент Охридски, катедра Философия. Директор “Изследователски програми” в Институт за публична политика. Работи като консултант при планирането, генерирането и използването на различни видове енергийни източници. Има опит като мениджър на проекти в областта на маркетинга, рекламата, мултимедийни приложения и информационни технологии. Завършил е философия, но не е преследвал академична кариера.  Въпреки това, винаги е поддържал силния си интерес към фундаменталните науки, философията и социалните системи. В продължение на няколко години подпомага д-р Иван Пунчев в неговите усилия за развитие на некласическа диалектическа логика в математическа форма. В резултат на това, той развива собствени идеи в областта на фундаменталната физика и общата теория на системите, изкуствения интелект и методите за социално прогнозиране. Всичко това го вдъхновява да стартира Проектът “Човешкото бъдеще” като постоянно развиваща се платформа за изследване на човешката природа.