Въпросът за природата на психичните процеси при хората продължава да няма задоволителен отговор. В науката са правени много опити за изграждане на работещи модели на човешкото мислене, но никой от тях не може да се похвали с изчерпателност. Ние все още не знаем как човекът мисли. Това незнание пък провокира правенето на външни аналогии между психичните процеси при хората и при животните. Широко разпространено е схващането, че принципна разлика няма и всичко е въпрос на анатомични особености. С други думи, разумът е свойство на телесния орган мозък, който при човека е по-развит. В подкрепа на тази теория идват многото експерименти, при които животни демонстрират различни степени на интелигентност. Интересното е, че в науките, занимаващи се с тази проблематика, въобще не се обръща внимание на разликата между разум и разсъдък. За да се разбере принципната разлика между хората и животните, първо ще трябва да се върнем към описанието на живите системи и по специално еволюцията на тяхната информационна компонента.

Собствено животът е възможен само когато имаме обособени системни елементи (молекули), които могат да съхраняват и предават информация за цялата система на другите системни елементи. Самата обособеност обаче представлява увеличаване на информацията в системата, която също трябва да се опише от нейните информационни елементи и предаде на другите (обектно-енергийни) елементи. Последствията се две: от една страна се задейства спирален процес за нарастване на информацията в системата – нарастването на броя обособените елементи при приток на енергия от средата води до усложняване на системното описание,а усложненото описание пък води до нарастване на броя на обособените елементи; и от друга страна, възниква необходимостта от координация на самите координиращи елементи. Първото отразява количествената експанзия на органичните системи, а второто отразява процесът на образуване на йерархии от органични системи. Защо?

Самата координация на координиращи елементи също изисква своя субстрат, тоест нужен е нов клас от обектно-информационни елементи. Възниква ново ниво на обособяване на някои клетки, които имат една единствена системна функция – да координират процесите на клетъчно ниво. Поддържането на тази системна функция обаче има своите енергийни изисквания, което пък води и до обособяването на нов клас енергийно-обектни елементи, които се грижат за поддържането на функциите на новите информационно-обектни елементи. Така възникването и развитието на нервната система се предполага от клетъчния метаболизъм, но и възникването и развитието на вътрешните органи също се предполага от наличието на нервна система. Възниква организмът, втория етап от развитието на органичните системи.

Всеки индивидуален организъм обаче трябва да бъде в синхрон както със себеподобните си (за да може да обслужва размножаването като органичен процес), така и с другите макро-системи от околната среда. Следва ново усложняване на информационно-обектните елементи, съставляващи нервната система и профилирането на части от нея в координацията на организма с околната среда – т.нар. централна нервна система. Как обаче централната нервна система осъществява тази координация?

Всъщност централната нервна система действа като медиатор между промените в организма и промените в околната среда. Промените в организма достигат до централната нервна система под формата на нервни сигнали (тук съзнателно пропускам ролята на различните подсистеми на нервната система като цяло). Пак там постъпват и сигнали от външната среда, преобразувани от сетивните органи в органични нервни импулси. В мозъка се получава наслагване на двата вида сигнали, като резултантния сигнал отразява особеностите и на двата източника – вътрешен и външен. Най-вероятното това има формата на вълнови процеси, като се получава една резултантна вълна от нервни импулси в главния мозък, която се съхранява като матрица до момента, когато подобен външен или вътрешен дразнител не влезнат в резонанс с тази матрица и не я направят доминираща. В този момент тя предава обратни сигнали към организма за да го приведе в онова енергийно състояние, което най-добре съответства на запазения вълнов образ под формата на инстинкт или спомен.

Това е процесът на мислене, който в една или друга степен присъства при всеки сложен организъм. Спиралата на координиращите информационно-обектни елементи на органичните системи не спира дотук и прави още една, този път фундаментална стъпка в своето усложняване. Това се случва, когато нервната система е принудена да започне да координира не само организма със случайните обекти от околната среда – други живи организми и природни явления, но с постоянно налични неживи (термодинамични) системи от същата тази среда. Защо това е толкова важно?

Нервната система до този момент е координирала други системни елементи, благодарение на общата си обектна елементна база и произтичащата от това възможността да се обменя информация по електро-химичен път. Тя обаче няма как да осъществява такъв информационен обмен с неживи системи, тъй като те не могат да различат взаимодействие от сигнал (поради своята системна природа – съвпадането на трите системни компонента във всеки елемент на системата). Ето защо нервната система при наличието на постоянно взаимодействие с такива термодинамични системи, започва да заделя от своите системни ресурси за да поддържа специални мозъчни вълни, които имат единствената функция да служат за стартиране на органични реакции при определени състояния на постоянно наличните термодинамични системи. Така възниква символното мислене и езика, което не е налично при онези организми, които не са принудени да живеят в симбиоза с термодинамични системи и обекти. Много важно е да се разбере, че езика при животните също го има, както и мисленето, но техният език има изцяло органичен произход и природа – размяна на сигнали, а не размяна на символи. При сигналите имаме съответствие  между носител на информацията и самата информация. При символите носителят на информация може да бъде различен от информацията – една информация може да бъде предавана от различни носители, както и един носител може да предава различни информации.

Йордан Янков

Йордан Янков

Основател и мениджър на проекта

Йордан Янков е докторант в СУ Климент Охридски, катедра Философия. Директор “Изследователски програми” в Институт за публична политика. Работи като консултант при планирането, генерирането и използването на различни видове енергийни източници. Има опит като мениджър на проекти в областта на маркетинга, рекламата, мултимедийни приложения и информационни технологии. Завършил е философия, но не е преследвал академична кариера.  Въпреки това, винаги е поддържал силния си интерес към фундаменталните науки, философията и социалните системи. В продължение на няколко години подпомага д-р Иван Пунчев в неговите усилия за развитие на некласическа диалектическа логика в математическа форма. В резултат на това, той развива собствени идеи в областта на фундаменталната физика и общата теория на системите, изкуствения интелект и методите за социално прогнозиране. Всичко това го вдъхновява да стартира Проектът “Човешкото бъдеще” като постоянно развиваща се платформа за изследване на човешката природа.