Разгледан е диалектическия метод за анализ на природата на личността, като индивидуален феномен на разумните системи. Компонентната структура показва връзките между мислене, език, труд, култура, знание, общуване, технологии и институции, както и вътрешната логика на тяхното взаимно пораждане и поддържане. Изказава се хипотезата, че този модел на системната природа на личността представлява топологично математическо пространство, което може да бъде описано с математическия апарат на квантовата механика. Това отваря възможността за математическа формализация на хуманитарните науки, която да създаде обща методологична база на всички науки.